поклъвва

Речник на българския език

1. поклъвва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поклъвва е производна форма на поклъввам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поклъвва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поклъвва е производна форма на поклъввам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поклъвва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поклъвва е производна форма на поклъввам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).