поклонявало

Речник на българския език

1. поклонявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поклонявало е производна форма на поклонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поклонявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поклонявало е производна форма на поклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поклонявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поклонявало е производна форма на поклонявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поклонявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поклонявало е производна форма на поклонявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).