поклонил си

Речник на българския език

1. поклонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поклонил си е производна форма на поклоня се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поклонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поклонил си е производна форма на поклоня се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).