поклонила

Речник на българския език

1. поклонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поклонила е производна форма на поклоня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поклонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поклонила е производна форма на поклоня се (мин. деят. св. прич. ж. р.).