поклечи

Речник на българския език

1. поклечи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поклечи е производна форма на поклеча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поклечи — повелително наклонение, ед. ч.

поклечи е производна форма на поклеча (повелително наклонение, ед. ч.).