поклечеше

Речник на българския език

1. поклечеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поклечеше е производна форма на поклеча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поклечеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поклечеше е производна форма на поклеча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).