поклатил
1.
поклатил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поклатил
е производна форма
на поклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поклатил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поклатил
е производна форма
на поклатя (мин. деят. св. прич. м. р.).