покланяло

Речник на българския език

1. покланяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покланяло е производна форма на покланям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покланяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покланяло е производна форма на покланям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покланяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

покланяло е производна форма на покланям се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покланяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покланяло е производна форма на покланям се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).