покашлюва

Речник на българския език

1. покашлюва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покашлюва е производна форма на покашлювам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покашлюва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покашлюва е производна форма на покашлювам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покашлюва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покашлюва е производна форма на покашлювам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).