покапризничело

Речник на българския език

1. покапризничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покапризничело е производна форма на покапризнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покапризничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покапризничело е производна форма на покапризнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).