покапете

Речник на българския език

1. покапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

покапете е производна форма на покапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. покапете — повелително наклонение, мн. ч.

покапете е производна форма на покапя (повелително наклонение, мн. ч.).