покапели

Речник на българския език

1. покапели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покапели е производна форма на покапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покапели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покапели е производна форма на покапя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).