поил съм

Речник на българския език

1. поил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поил съм е производна форма на поя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поил съм е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).