поили

Речник на българския език

1. поили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поили е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поили е производна форма на поя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).