поизчистил

Речник на българския език

1. поизчистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчистил е производна форма на поизчистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчистил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизчистил е производна форма на поизчистя (мин. деят. св. прич. м. р.).