поизчерпил е

Речник на българския език

1. поизчерпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчерпил е е производна форма на поизчерпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчерпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчерпил е е производна форма на поизчерпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).