поизчерпило

Речник на българския език

1. поизчерпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизчерпило е производна форма на поизчерпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизчерпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизчерпило е производна форма на поизчерпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).