поизчерпело

Речник на българския език

1. поизчерпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизчерпело е производна форма на поизчерпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизчерпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизчерпело е производна форма на поизчерпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).