поизчерпел

Речник на българския език

1. поизчерпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчерпел е производна форма на поизчерпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчерпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизчерпел е производна форма на поизчерпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).