поизцъклила

Речник на българския език

1. поизцъклила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизцъклила е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизцъклила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизцъклила е производна форма на поизцъкля (мин. деят. св. прич. ж. р.).