поизцъкли

Речник на българския език

1. поизцъкли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизцъкли е производна форма на поизцъкля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизцъкли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизцъкли е производна форма на поизцъкля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизцъкли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизцъкли е производна форма на поизцъкля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизцъкли — повелително наклонение, ед. ч.

поизцъкли е производна форма на поизцъкля (повелително наклонение, ед. ч.).