поизцъклел е

Речник на българския език

1. поизцъклел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклел е е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).