поизцъклело

Речник на българския език

1. поизцъклело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцъклело е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизцъклело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизцъклело е производна форма на поизцъкля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).