поизцедило е

Речник на българския език

1. поизцедило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцедило е е производна форма на поизцедя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизцедило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцедило е е производна форма на поизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).