поизхвърлело

Речник на българския език

1. поизхвърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизхвърлело е производна форма на поизхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизхвърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизхвърлело е производна форма на поизхвърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).