поизхвърлели

Речник на българския език

1. поизхвърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизхвърлели е производна форма на поизхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизхвърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизхвърлели е производна форма на поизхвърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).