поизхвърлел

Речник на българския език

1. поизхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхвърлел е производна форма на поизхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизхвърлел е производна форма на поизхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).