поизучил си

Речник на българския език

1. поизучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизучил си е производна форма на поизуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизучил си е производна форма на поизуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).