поизучило е

Речник на българския език

1. поизучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизучило е е производна форма на поизуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизучило е е производна форма на поизуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).