поизучило

Речник на българския език

1. поизучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизучило е производна форма на поизуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизучило е производна форма на поизуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).