поизучил

Речник на българския език

1. поизучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизучил е производна форма на поизуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизучил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизучил е производна форма на поизуча (мин. деят. св. прич. м. р.).