поизучело

Речник на българския език

1. поизучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизучело е производна форма на поизуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизучело е производна форма на поизуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).