поизтърсил си

Речник на българския език

1. поизтърсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтърсил си е производна форма на поизтърся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтърсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизтърсил си е производна форма на поизтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).