поизтърсило си

Речник на българския език

1. поизтърсило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизтърсило си е производна форма на поизтърся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтърсило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизтърсило си е производна форма на поизтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).