поизтърсило

Речник на българския език

1. поизтърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтърсило е производна форма на поизтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтърсило е производна форма на поизтърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).