поизтърсел

Речник на българския език

1. поизтърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтърсел е производна форма на поизтърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтърсел е производна форма на поизтърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).