поизтъркало

Речник на българския език

1. поизтъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъркало е производна форма на поизтъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтъркало е производна форма на поизтъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтъркало е производна форма на поизтъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизтъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтъркало е производна форма на поизтъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).