поизтъркал

Речник на българския език

1. поизтъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтъркал е производна форма на поизтъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтъркал е производна форма на поизтъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтъркал е производна форма на поизтъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизтъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтъркал е производна форма на поизтъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).