поизтънял

Речник на българския език

1. поизтънял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтънял е производна форма на поизтъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтънял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтънял е производна форма на поизтъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. поизтънял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтънял е производна форма на поизтънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поизтънял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтънял е производна форма на поизтънея (мин. деят. св. прич. м. р.).