поизтънявал

Речник на българския език

1. поизтънявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтънявал е производна форма на поизтънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтънявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтънявал е производна форма на поизтънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтънявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтънявал е производна форма на поизтънявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизтънявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтънявал е производна форма на поизтънявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).