поизтънили

Речник на българския език

1. поизтънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизтънили е производна форма на поизтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизтънили е производна форма на поизтъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).