поизтънила

Речник на българския език

1. поизтънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизтънила е производна форма на поизтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизтънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизтънила е производна форма на поизтъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).