поизтъни

Речник на българския език

1. поизтъни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизтъни е производна форма на поизтъня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизтъни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизтъни е производна форма на поизтъня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизтъни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизтъни е производна форма на поизтъня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизтъни — повелително наклонение, ед. ч.

поизтъни е производна форма на поизтъня (повелително наклонение, ед. ч.).