поизтънели

Речник на българския език

1. поизтънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизтънели е производна форма на поизтъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизтънели е производна форма на поизтъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поизтънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизтънели е производна форма на поизтънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поизтънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизтънели е производна форма на поизтънея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).