поизтънеело

Речник на българския език

1. поизтънеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтънеело е производна форма на поизтънея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтънеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтънеело е производна форма на поизтънея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).