поизтупахте

Речник на българския език

1. поизтупахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поизтупахте е производна форма на поизтупам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизтупахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поизтупахте е производна форма на поизтупам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).