поизтупаха

Речник на българския език

1. поизтупаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизтупаха е производна форма на поизтупам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтупаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поизтупаха е производна форма на поизтупам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).