поизтупа

Речник на българския език

1. поизтупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизтупа е производна форма на поизтупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизтупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизтупа е производна форма на поизтупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизтупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизтупа е производна форма на поизтупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).