поизтрил

Речник на българския език

1. поизтрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтрил е производна форма на поизтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтрил е производна форма на поизтрия (мин. деят. св. прич. м. р.).