поизтощил

Речник на българския език

1. поизтощил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтощил е производна форма на поизтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтощил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтощил е производна форма на поизтощя (мин. деят. св. прич. м. р.).