поизтощил
1.
поизтощил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизтощил
е производна форма
на поизтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизтощил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизтощил
е производна форма
на поизтощя (мин. деят. св. прич. м. р.).